

Историята на Националната библиотека датира от 1878г, когато Градският съвет на столицата взема решение да се учреди “публична библиотека, нужна за развитието на София в културно и образователно отношение” – Българска народна библиотека. Няколко години по-късно, през 1900г., за нуждите на библиотеката бива откупен Гражданският клуб на ул. “Г. С. Раковски” №131 и той се превръща в нейно седалище. Поради нарастващите потребности за съхранение на книжния фонд и обслужването на все повече читатели, през 1939 г. започват строителните дейности по новата самостоятелна сграда на библиотеката. Днешната сграда на библиотеката и градинката пред нея са създадени на мястото на бившия царски манеж. То е избрано за тази цел през 1933 г. Четири години по-късно, през 1937 г., е обявен конкурс за изработване на архитектурен план на сградата. Цели 24 проекта се включват в конкурса, а победител след известни перипетии е скицата на българските архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Зданието е проектирано в модерния за онова време неокласицизъм, вдъхновен от идеите на Просвещението и базиран на сюжети от гръцката и римската история.
Сподели


