Река Искър

Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), в античността на латински- Oescus, Ескус.

Долината на реката, особено двата и пролома (Панчаревски и Искърски) още в древността са се използвали за преодоляване на Стара планина и не случайно по тях са построени шосета и жп линия. По течението на реката са разположени 45 населени места, в т.ч. 9 града и 38 села.

От София до Самоков, през Панчаревския пролом, на протежение от 51,4 км преминава второкласен път № 82 от Държавната пътна мрежа София - Самоков - Костенец. По бреговете на Искър има и археологически забележителности — крепостта Урвич (на десния бряг, преди с. Кокаляне) и римският град Улпия Ескус (близо до устието на Искър, край село Гиген).

Дължината само на река Искър е 340 км. Искър се явява най-дългата изцяло българска река.